За книгата: 2013 / Пред читателя е трогателна, интелигентна и психологически точна хроника на една разходка като преглед на творческите сили, постиженията и провалите на живота, предшестващи самото литературно произведение. И тази авторова рефлексия прави краткия разказ на Уолзър подобен на Стърн и неговото „излагане на техниката“; а страстният и подозрителен стил, способността майсторски да се „изгубиш“ в страничните разклонения на сюжета, отклонявайки се в дълъг списък от обекти и асоциации, напомнят стила на разказване на Саша Соколов в неговото „Училище за глупаци“. И самият Робърт Уолзър е някъде оттам, дори и в буквалния смисъл, съдейки по биографията и признанията му: „Накратко, аз изкарвам хляба си, като мисля, разсъждавам, вниквам, вниквам, разбирам, композирам, изследвам, изучавам и Вървя и този хляб идва при мен, както всеки друг, с труд».